Имаше едно място, което никой не помнеше как се е появило – древна река, която се виеше през гъсти гори и стръмни скали. Водите ѝ блестяха със странен сребрист оттенък, а вечер, когато мъглите се надигаха, се чуваше нежен шепот. Старите хора казваха, че реката е жива и говори с онези, които имат смелостта да ѝ зададат въпрос.
Една вечер, младо момиче на име Лия застана на брега. Тя бе чула историите, но никога не вярваше на легендите. Все пак нещо в душата ѝ я подтикна да дойде тук – сякаш реката я зовеше.
– Река, ако можеш да говориш, кажи ми: защо не намирам пътя си? – прошепна тя, докато хвърляше камък в бавно течащите води.
Вълните около камъка се завихриха, а гласът на реката се чу ясно:
