Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://nov-tvorec.blogspot.com/ !
Съдържание на книгата с линкове: КЛИК
Част 4
Първи стъпки в неизвестното
Ураган
се усмихна и сякаш от нищото се появи пораздрънкан кораб, който изобщо
не се отличаваше от стотиците пътнически, които жената вече бе виждала.
- Ураган, шегуваш ли се!? Нали уж беше всемогъщ и прочието работи! В тази консерва ли ще пътуваме? - възкликна.
-
Ами да. В тази консерва. - каза с равен тон той. - Не желая да се
набивам на очи. Иначе лесно ще се окажа в центъра на някоя неприятност.
Корабът се оказа отвътре далеч по-голям и по-удобен, отколкото изглеждаше от вън. Но скоростта си беше онази, която се очакваше от кораб пред разпад. Ураган беше станал мълчалив и на Диана не и оставаше нищо друго, освен да избере да проспи пътя до където и да пътуваха. Извънвселенният така и не беше обявил маршрут, а само беше споменал, че иска да спрат през някои места, за да не бие на очи крайната цел на предприетото пътуване.
Диана се събуди от внезапен трус, който почти я изхвърли от леглото. До нея стоеше Ураган, който каза:
- Пристигнахме на първото място, което искам да посетя. Икия.
- Чудесно. Можеш да се порадваш на местната растителност, защото тук друго няма. Кога ще тръгваме за някое реално населено място? - кисело го отряза жената.
- На Икия има разумни същества, които искам да опозная. - каза Ураган и се запъти към изхода, на който спря и изчака Диана да го настигне. Даде и нещо, приличащо на гривна, за което обясни, че ще доставя необходимите въздух и защита за всякакви условия на околната среда и обясни да не го сваля през цялото пътуване.
Слязоха от кораба. Икия бе неприятно място с прекалено много дъждове. То беше толкова отдалечено от главните космически пътища, забутано и незначително, че дори и ботаниците не изпитваха особено желание да го посетят. Растенията бяха обрасли навсякъде. Бяха с най-причудливи цветове и форми.
Наблизо се издигаше нещо, което наподобяваше на огромно дърво. Щом го приближиха, Ураган постави ръката си на един от стърчащите по странен начин над земята корени и за огромно учудване на Диана, в пространството се образува енергиен проход. Такъв до сега не беше виждала. Светеше в светлозелена светлина с мек оттенък. А когато преминаха, се озоваха в нещо като пещера, а оттатък нея се разкри гледка на цял град, осеян с пирамидални сгради.
- Не! Не! Не и НЕ! - разкрещя се на чист и без акцент български някакъв местен, приличащ на огромен октопод, на който му липсваше само водата. Той очевидно беше пазач на портала и размахваше недоволно във всички посоки и осемте си пипала. - Тук просто така не можете да влизате. Има си правила. Не допускаме всеки! А особено земляни, които растенията за нищо ги нямат и си унищожиха цялата природа на планетата. Шефът ще бъде много вбесен на посещението ви! Арестувани сте. И нито крачка повече или ще ви убия!
Съдържание с линкове: КЛИК
Автор: jasmin
Няма коментари:
Публикуване на коментар