Почти всяка нощ.
Сякаш сме още семейство.
И будя се с вик- от кошмара жесток.
Аз давах ти всичко.
В замяна на нищо от теб.
Ти казваш, че не разбираш,
защо вече мъж за мен не си.
Мъжете бранят своите семейства
и гледат с нежност своите деца.
Не търсят бира и удоволствия с непозната
и никога не зарязват в нужда своята жена.
В списъка с нещата за деня,
любимата никога не е последна.
Домът е крепост, а не е механа,
в която се отбиваш за душ и за храна.
Те приятелите ти били такива,
нямало разлика, затова такъв си и ти.
А някога за семействата си мъжете са убивали.
Днес пият бири и забравят за вечерята дори.
Вземи си оправданията. Неразбирането.
И това, че не си мъж- също си вземи.
Върви си. Завинаги си върви.
Дори и сънищата ми- вземи и напусни.
Аз напред ще продължа и зная-
без теб, за мен това не е края.
Автор: jasmin (и не забравяйте да ме указвате като автор, ако ме копирате- държа си на авторските права)
Няма коментари:
Публикуване на коментар