Имало едно време един пияница. От край време пиел, докато светът не станел троен. И като стане светът троен, пияницата се чувствал не само свободен, но и почвало да му се лудее, за да почете Свободата. Яхвал своя кон вихрогон и се засилвал из селото.
Пък хората в селото били слабоумни. Колкото и да умирали, бутани и прегазвани от коня заради пияницата, те не реквали да го спрат.
Защото ги било страх, че утре някой и на тях ще забрани да пият и да бутат и газят околните им с конете си. И Свободата ще си тръгне от тях.
