Класификация на градските кучета

Със сигурност сте чели всякакви класификации на кучета, ама такава още не сте. Защото кучета в нея са уникални. Демек, няма да ги видите описани по книгите. Но може би (ама само може би) лично сте срещали някои от тях. Да не губим повече време. Ето ги:

Куче - китеник.

Кучето на съседите. Характеризира се с това, че успешно пресъздава китеник. И може да се каже, че му има нещо. Освен ако не се приема за нормално, дето всеки път щом ме види, то започва радостно да подскача на място. Но не как да е, а всяка лапа хвърчи в различна посока, докато козината придава усещането, че кучето държи да я изтупа. И... Галенето никак не възпира меракът за подскачане. Ако искате да спре да подскача, ще трябва да измислите нещо друго. 

Ванделмарк - лай.

Кучето на приятелите. Взето за пазач, но... Но. Защото то куче Ванделмарк е голямо, страшно, само че е с агресия нула. В резултат не ще и не ще да лае дори на шега. 

И понеже Ванделмарк (кучето) явно не умее да лае, се наложило да почне да взема уроци по кучешки лай. Собствениците дълго време лаели сами, с надеждата, че Ванделмарк ще схване, че не би било лошо, ако поне веднъж джафне и кучето. 

Накрая упоритостта им дала резултат. Ванделмарк се научил да лае. Но не как да е, а само след заповед да залае. Тогава се извръща възторжено към далия заповедта и започва с цялата си налична радост, да го лае. И да чака награда за това. 

За срещата с крадците обаче ще трябват още уроци. Защото сега Ванделмарк може да налае крадец, но само при едно условие. Същият учтиво да помоли кучето да лае. Не всичко е изгубено обаче. Крадецът в този момент може да умре от смях и апартаментът да се окаже опазен.

Доберманът- пазач

Да не решите сега, че всички кучета са еднакви. Доберманът-пазач, това е кучето на братовчеда. То не чака любезна покана да лае. Директно гонило няколко етажа един заблуден крадец. Сигурна съм, че и кучето, и крадецът, са си изкарали чудесно. Освен накрая, когато кучето е било нещастно, че е останало без дъвкалка. Защото било повикано на обратно.

И да не решите сега, че това е едно зло и недостъпно куче. Защото ще сгрешите. Е, има малко проблеми с размера, които му пречат да се сгъне, че да бъде намачкано цялото, но като изключим това, по тази част успешно го докарва на котка.

Кучето - градински обитател

Може да се срещне в комшийския двор. При вида ми се отдава на яростен лай. Ще рече човек, че стига да можеше да ме докопа, аз да видя. Ами да видя, ама не би. Като мине първият куплет от лаенето, бивам щателно огледана. И накрая с тъга джафната, ей тъй, за протокола и в стил: "Толкоз много се старах театрално да те лая. Не може ли сега да вземеш да ми върнеш жеста и също толкова театрално да се впечатли? Виж ме какво добро куче съм. Няма ли? А? Оф. Добре де, минавай. Но на връщане пак ще те лая!" 

За кучето- домашен обитател, ще четете Роси Антов. Той споменава за един Демон, който гони котка, но ведно с ограда. Аз такова чудо си нямам. 

Имах си котка. Черна като нощта. И зла, тип архизлодейска. Ядеше хора. А когато не ядеше хора... Много обичаше да променя цвета си след бой с кутия от майонеза. Тогава ставаше черна, на майонезени шарки. Но това е друга приказка. За нея, може би ще пиша някой друг път. 

Автор: jasmin (и не забравяйте да ме указвате като автор, ако ме копирате- държа си на авторските права)