Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://nov-tvorec.blogspot.com/ !
Съдържание на книгата с линкове: КЛИК
Част 2
Срещата с извънвселенния
Диана забеляза, че в другия край на затънтената улица нещата не бяха
както трябва. От небето за стотна от секундата се спусна лъч от ярка
светлина. А в долния му край, достигнал земята, от кълбо черен мрак взе
да се оформя човек. Само че нямаше как това да е човек. Хората не можеха
да правят такива работи като да се спускат в лъч от ярка светлина. И
определено не бяха изградени от някакво си кълбо черен мрак. Това
притесни Диана. Войната с извънземните изглежда ставаше все по-откачена.
Явно искаха по незнайни причини да пратят шпионин.
Тя реши, че от това нищо хубаво нямаше да произлезе. Набързо подготви една стрела и взе нещото на мушка, като му каза със сериозен тон:
- Стой, шпионино или ей сега ще ти надупча задника!
От своя страна нещото я зяпна доста учудено. И сякаш за момент лек ток премина през цялото тяло на младата жена. Неприятен ток. Извънземният не я остави дълго да анализира какво по-точно усеща. Директно я зяпна още по-учудено и запита:
- Ама ти сериозно ли с това "надупчване задника на шпионина!". Първо, аз не съм шпионин. И второ не можеш да ме надупчиш, защото аз съм, аз съм... Нямате дума какво съм... Но каквото съм, си е достатъчна защита за мен.
- Не съм особено впечатлена, каквото и да си. - заяви Диана и се прицели още по-внимателно - Та защо точно да не мога да ти надупча задника?
- Защото съм, ъъъ, бях, но съм, ъъъ.... - замънка шпионинът- Как изобщо се оправяте с тоя език като трябва да обясните нещо научно? Чакай да помисля как да го кажа сега с такава ужасна липса на терминология и познания! Бях/съм материя, която идва извън тази Вселена и е несъвместима с материята в тази Вселена. Затова стрелата ти ще се разгради от досега си с мен или пък просто така, стига да го поискам. Освен това си имам друга работа, несвързана с надупчването на задника ми. Нужно ми е да отида в Хелиопония. По мои изчисления беше наблизо. Само че изглежда съм подходил небрежно като съм смятал. Не съм преценил колко голям ще съм, когато дойда, че да изчисля и това. Май внезапно Хелиопония се оказва не толкова близо, колкото ми изглеждаше, ъъъ... Имам предвид от горе.
На свой ред Диана се замисли. Казаното от шпионина за оправдание изглеждаше доста объркано, даже направо като някаква незнайна психична болест, ходеща по извънземните. Обаче материята, от която видя да се оформя на човек, беше непозната за нея и това я притесни и реши да се пробва да разбере наистина ли нещото може да разгражда разни предмети, преди да стреля. Ако наистина можеше такива работи, определено щеше да е по-добре да се направи на ударена и да смени стратегията, за да не пострада.
Хвърли му камък, като му каза да го разгради, за да види нагледно какво е обяснявал. Извънземният дори не го дочака камакът да падне до него. Още както си беше в полет, камъкът се разхвърча на разпадащи се нишки мрак. Настъпи неловко мълчание, докато Диана се опитваше да измъдри как да се измъкне.
- Ами добре, щом си тръгнал за Хелиопония и няма да се застояваш тук, тогава ти пожелавам приятен път. - каза тя и се закани да си тръгне.
- Стой. - каза представилият се за извънвселенен - Нов съм тук, не познавам културата ви. Ще взема да объркам нещо и да се стигне до война. Аз съм на въздържание от войни. Но не винаги е било така. Някога много обичах войните. Почне ли война, ще вземе да ми хареса и току виж, унищожа тази Вселена. И без това поводът да я посетя, не е защото много искам да съм точно тук. Проклетите учени от Хелиопония намериха начин да напуснат пределите на тази Вселена. Влязоха в дома ми без покана! Нарушиха моя ред! Така че сега ти идваш с мен и ще ми обясняваш вашия свят.
Тя реши, че от това нищо хубаво нямаше да произлезе. Набързо подготви една стрела и взе нещото на мушка, като му каза със сериозен тон:
- Стой, шпионино или ей сега ще ти надупча задника!
От своя страна нещото я зяпна доста учудено. И сякаш за момент лек ток премина през цялото тяло на младата жена. Неприятен ток. Извънземният не я остави дълго да анализира какво по-точно усеща. Директно я зяпна още по-учудено и запита:
- Ама ти сериозно ли с това "надупчване задника на шпионина!". Първо, аз не съм шпионин. И второ не можеш да ме надупчиш, защото аз съм, аз съм... Нямате дума какво съм... Но каквото съм, си е достатъчна защита за мен.
- Не съм особено впечатлена, каквото и да си. - заяви Диана и се прицели още по-внимателно - Та защо точно да не мога да ти надупча задника?
- Защото съм, ъъъ, бях, но съм, ъъъ.... - замънка шпионинът- Как изобщо се оправяте с тоя език като трябва да обясните нещо научно? Чакай да помисля как да го кажа сега с такава ужасна липса на терминология и познания! Бях/съм материя, която идва извън тази Вселена и е несъвместима с материята в тази Вселена. Затова стрелата ти ще се разгради от досега си с мен или пък просто така, стига да го поискам. Освен това си имам друга работа, несвързана с надупчването на задника ми. Нужно ми е да отида в Хелиопония. По мои изчисления беше наблизо. Само че изглежда съм подходил небрежно като съм смятал. Не съм преценил колко голям ще съм, когато дойда, че да изчисля и това. Май внезапно Хелиопония се оказва не толкова близо, колкото ми изглеждаше, ъъъ... Имам предвид от горе.
На свой ред Диана се замисли. Казаното от шпионина за оправдание изглеждаше доста объркано, даже направо като някаква незнайна психична болест, ходеща по извънземните. Обаче материята, от която видя да се оформя на човек, беше непозната за нея и това я притесни и реши да се пробва да разбере наистина ли нещото може да разгражда разни предмети, преди да стреля. Ако наистина можеше такива работи, определено щеше да е по-добре да се направи на ударена и да смени стратегията, за да не пострада.
Хвърли му камък, като му каза да го разгради, за да види нагледно какво е обяснявал. Извънземният дори не го дочака камакът да падне до него. Още както си беше в полет, камъкът се разхвърча на разпадащи се нишки мрак. Настъпи неловко мълчание, докато Диана се опитваше да измъдри как да се измъкне.
- Ами добре, щом си тръгнал за Хелиопония и няма да се застояваш тук, тогава ти пожелавам приятен път. - каза тя и се закани да си тръгне.
- Стой. - каза представилият се за извънвселенен - Нов съм тук, не познавам културата ви. Ще взема да объркам нещо и да се стигне до война. Аз съм на въздържание от войни. Но не винаги е било така. Някога много обичах войните. Почне ли война, ще вземе да ми хареса и току виж, унищожа тази Вселена. И без това поводът да я посетя, не е защото много искам да съм точно тук. Проклетите учени от Хелиопония намериха начин да напуснат пределите на тази Вселена. Влязоха в дома ми без покана! Нарушиха моя ред! Така че сега ти идваш с мен и ще ми обясняваш вашия свят.
Съдържание с линкове: КЛИК
Автор: jasmin
Няма коментари:
Публикуване на коментар