Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://nov-tvorec.blogspot.com/ !
Съдържание на книгата с линкове: КЛИК
Част 3
Този отвъд Вселената
- А не би ли трябвало първо да ме попиташ дали искам да те придружавам? -
опита да се измъкне Диана. - Още повече това с въздържанието от войни,
което разправяш, не означава ли, че по принцип си войнолюбив? Питам,
защото аз въобще не съм фен на войните, да знаеш. И ако искаш да водиш
такава, предпочитам да не те придружавам. Освен това дори не знам името
ти.
Извънвселенният отговори:
- Името ми е Ураган или поне нещо такова трябва да е най-близкото по превод. Аз наистина някога бях доста войнолюбив. Толкова, че когато започна вътревидовата ни война, не можах да се спра нито за миг да убивам. Мразех неистово другите от вида си. Те също като мен не спираха да се бият и да се избиват. Това ме настървяваше и постоянно разработвах нови и нови военни технологии, които водеха само до още и още смърт.
После... После в един момент се оказа, че съм сам. Избил съм всички от своя вид до последния и по този начин съм се осъдил да живея самотен. И с мисълта, че е можело да спра самоунищожението ни. Но не, просто съм бил основна част от целия този процес. Накрая имах всичко, което съм искал и осъзнах, че всъщност нямам нищо. Че това, което съм възприемал като победа във войната е безславно и изобщо не е победа, а загуба. Най-голяма загуба, която съм можел да си причиня. Но до последно не разбирах какво върша. А после вече беше късно.
Урокът беше труден за мен. Осъзнаването какво съм сторил, се оказа само началото на болката ми. Мислих много над всичко. Положих огромни усилия да се променя. Сега ти гарантирам, че съм много по-уравновесен и не убивам безогледно като преди. Премисли го така. Ако съм искал война, за по-малко от секунда да съм унищожил тази Вселена без да ме интересува, че покрай виновните убивам и невинни. Даже нямаше и да разберете, че е било война. Толкова съм бърз и усъвършенстван в унищожението, а също така и съм безчувствен. Вместо това съм си направил труда да дойда лично и да търся безкръвни начини да си реша проблема с Хелиопония.
Мисля, че знам какво да ти предложа, за да се съгласиш да ми помогнеш. Вие българите сте въвлечени във война, нали? Противникът ви е много по-добре въоръжен и превъзхождащ ви. А така наречените ви съюзници са безскрупулни интересчии и няма да ви защитят от враговете, които те са ви създали. Помогни ми и аз ще реша вашата война в полза на България. Просто ще я прекратя, като ти обещавам, че няма да има убийства на невинни. Е, Диана, какво ще кажеш, приемаш ли?
- Не съм ти казвала името си. - нацупи се Диана, но и се притесни, че извънвселенният май криеше колко точно е информиран- Нека да си помисля дали мога да ти вярвам и дали предложението ти ме устройва. Докато мисля, разкажи ми за вътре-видовата война. За какво ви беше да се избивате едни други? Да не сте някакви луди, дето като психопатите, си нямате друга работа, освен да искате да убивате?
Ураган тъжно поклати глава и заразказва:
- Виждала си хищници. Когато са гладни и пред тях се появи храна, не се заемат да ронят сълзи, когато я убиват, нито после, когато я ядат. Само че докато при животните, които са хищници, убиването се ограничава само до засищането на глада, то при поумнелите хищници се развива нещо зловещо. Ние сме били не просто поумнели хищници, а сме били върха на хранителната верига. Нищо не е било по-силно от нас. И няма как да е иначе. Най-голямото нещо във Всемира е моят вид. Аз съм точно 1500 пъти по-голям от най-голямата Вселена във Всемира, а твоята Вселена е мъничка на фона на някои други. Нашият дом е самият Всемир, т.е. мястото, в което се намират всички Вселени.
При това понеже не сме някакви дребни хищници, а сме огромни и вечно гладни, то в глада си и безогледността си първо унищожихме всяка възможна твар във Всемира. После започнахме да поглъщаме Вселена след Вселена, за да заситим глада си. А когато Вселените останаха толкова малко, че трудно се намираха, започнахме да се нападаме един друг и изгубилият битката служеше за храна на спечелилия. Мразихме всичко. Мразехме се и по между си. Никой от нас не изпита нито веднъж съчувствие към нищо и към никого. Аз също бях изтъкан от омраза. Сляпо и наивно вярвах, че няма нищо лошо в това да убивам себеподобните си, да поглъщам цели Вселени, без да се интересувам, че в тях имало зароден живот. Накрая останах сам.
Това, което ти разказах, се е случило много отдавна. Тогава превес беше взела пустошта, направена от мен и от останалите от вида ми. Дори Вселените бяха останали малко.
Обхванат от ужас, че ме чака гладна смърт, започнах да кроя планове как да напусна Всемира и да търся храна в някой друг Всемир. Обаче не го направих. Аз съм с отлични технологии, но се оказа, че не мога, а всъщност даже и ме е страх дори да опитам, да напусна границите на Всемира. Дори да оцелея при едно такова пътуване, то отвъд може да има някой аналогичен на мен хищник, който да е точно толкова жесток и такъв, че моите размери да му идват микроскопични. И ако тук съм всесилен, то там въобще не ми се мисли...
В същото време бях гладен, а около мен имаше основно пустош и разрушения и съвсем малко оцелели от войната ни Вселени. Дадох си сметка, че ако безразборно нападам Вселените, които са останали и ги поглъщам, накрая няма да има какво да ям. Принципно съм безсмъртен, докато нещо не ме убие. Гладът и тогава, а и в момента е единственото, което може да ме убие, при това доста бавно и по изключително неприятен за мен начин. Затова реших да си, ъъъ, нямате термин, най-близкото по превод е развъдя. Та реших да си развъдя още Вселени. Така и направих.
Всемирът сега е пълен с много Вселени, защото се грижа да ги има. Грижа се и за стените на Всемира. Подсилих ги колкото можах, понеже не зная какво има отвъд Всемира, но съдейки по себе си, сещаш се, какъв ми е бил мотивът.
Както казах, постарах се да се променя и не съм чудовището, което бях. Вече уважавам живота повече от преди и не поглъщам Вселени, в които се е развил такъв. Само необитаемите Вселени ползвам за храна. Затова и съм против, когато животът от една Вселена тръгне да си прави пътешествия до друга Вселена. Ще вземе и да се засели там. От това храната ми ще намалее. Не стига, че съм станал нещо като вегетарианец по разбиранията на вида ми, ама и храната да ми намалее, това няма да го допусна. Затова искам да се разбера с Хелиопония, да спрат да пътуват между Вселените. Искам да е по мирен начин, но си признавам, че още нямам план как да стане това.
Съдържание с линкове: КЛИК
Автор: jasmin
Извънвселенният отговори:
- Името ми е Ураган или поне нещо такова трябва да е най-близкото по превод. Аз наистина някога бях доста войнолюбив. Толкова, че когато започна вътревидовата ни война, не можах да се спра нито за миг да убивам. Мразех неистово другите от вида си. Те също като мен не спираха да се бият и да се избиват. Това ме настървяваше и постоянно разработвах нови и нови военни технологии, които водеха само до още и още смърт.
После... После в един момент се оказа, че съм сам. Избил съм всички от своя вид до последния и по този начин съм се осъдил да живея самотен. И с мисълта, че е можело да спра самоунищожението ни. Но не, просто съм бил основна част от целия този процес. Накрая имах всичко, което съм искал и осъзнах, че всъщност нямам нищо. Че това, което съм възприемал като победа във войната е безславно и изобщо не е победа, а загуба. Най-голяма загуба, която съм можел да си причиня. Но до последно не разбирах какво върша. А после вече беше късно.
Урокът беше труден за мен. Осъзнаването какво съм сторил, се оказа само началото на болката ми. Мислих много над всичко. Положих огромни усилия да се променя. Сега ти гарантирам, че съм много по-уравновесен и не убивам безогледно като преди. Премисли го така. Ако съм искал война, за по-малко от секунда да съм унищожил тази Вселена без да ме интересува, че покрай виновните убивам и невинни. Даже нямаше и да разберете, че е било война. Толкова съм бърз и усъвършенстван в унищожението, а също така и съм безчувствен. Вместо това съм си направил труда да дойда лично и да търся безкръвни начини да си реша проблема с Хелиопония.
Мисля, че знам какво да ти предложа, за да се съгласиш да ми помогнеш. Вие българите сте въвлечени във война, нали? Противникът ви е много по-добре въоръжен и превъзхождащ ви. А така наречените ви съюзници са безскрупулни интересчии и няма да ви защитят от враговете, които те са ви създали. Помогни ми и аз ще реша вашата война в полза на България. Просто ще я прекратя, като ти обещавам, че няма да има убийства на невинни. Е, Диана, какво ще кажеш, приемаш ли?
- Не съм ти казвала името си. - нацупи се Диана, но и се притесни, че извънвселенният май криеше колко точно е информиран- Нека да си помисля дали мога да ти вярвам и дали предложението ти ме устройва. Докато мисля, разкажи ми за вътре-видовата война. За какво ви беше да се избивате едни други? Да не сте някакви луди, дето като психопатите, си нямате друга работа, освен да искате да убивате?
Ураган тъжно поклати глава и заразказва:
- Виждала си хищници. Когато са гладни и пред тях се появи храна, не се заемат да ронят сълзи, когато я убиват, нито после, когато я ядат. Само че докато при животните, които са хищници, убиването се ограничава само до засищането на глада, то при поумнелите хищници се развива нещо зловещо. Ние сме били не просто поумнели хищници, а сме били върха на хранителната верига. Нищо не е било по-силно от нас. И няма как да е иначе. Най-голямото нещо във Всемира е моят вид. Аз съм точно 1500 пъти по-голям от най-голямата Вселена във Всемира, а твоята Вселена е мъничка на фона на някои други. Нашият дом е самият Всемир, т.е. мястото, в което се намират всички Вселени.
При това понеже не сме някакви дребни хищници, а сме огромни и вечно гладни, то в глада си и безогледността си първо унищожихме всяка възможна твар във Всемира. После започнахме да поглъщаме Вселена след Вселена, за да заситим глада си. А когато Вселените останаха толкова малко, че трудно се намираха, започнахме да се нападаме един друг и изгубилият битката служеше за храна на спечелилия. Мразихме всичко. Мразехме се и по между си. Никой от нас не изпита нито веднъж съчувствие към нищо и към никого. Аз също бях изтъкан от омраза. Сляпо и наивно вярвах, че няма нищо лошо в това да убивам себеподобните си, да поглъщам цели Вселени, без да се интересувам, че в тях имало зароден живот. Накрая останах сам.
Това, което ти разказах, се е случило много отдавна. Тогава превес беше взела пустошта, направена от мен и от останалите от вида ми. Дори Вселените бяха останали малко.
Обхванат от ужас, че ме чака гладна смърт, започнах да кроя планове как да напусна Всемира и да търся храна в някой друг Всемир. Обаче не го направих. Аз съм с отлични технологии, но се оказа, че не мога, а всъщност даже и ме е страх дори да опитам, да напусна границите на Всемира. Дори да оцелея при едно такова пътуване, то отвъд може да има някой аналогичен на мен хищник, който да е точно толкова жесток и такъв, че моите размери да му идват микроскопични. И ако тук съм всесилен, то там въобще не ми се мисли...
В същото време бях гладен, а около мен имаше основно пустош и разрушения и съвсем малко оцелели от войната ни Вселени. Дадох си сметка, че ако безразборно нападам Вселените, които са останали и ги поглъщам, накрая няма да има какво да ям. Принципно съм безсмъртен, докато нещо не ме убие. Гладът и тогава, а и в момента е единственото, което може да ме убие, при това доста бавно и по изключително неприятен за мен начин. Затова реших да си, ъъъ, нямате термин, най-близкото по превод е развъдя. Та реших да си развъдя още Вселени. Така и направих.
Всемирът сега е пълен с много Вселени, защото се грижа да ги има. Грижа се и за стените на Всемира. Подсилих ги колкото можах, понеже не зная какво има отвъд Всемира, но съдейки по себе си, сещаш се, какъв ми е бил мотивът.
Както казах, постарах се да се променя и не съм чудовището, което бях. Вече уважавам живота повече от преди и не поглъщам Вселени, в които се е развил такъв. Само необитаемите Вселени ползвам за храна. Затова и съм против, когато животът от една Вселена тръгне да си прави пътешествия до друга Вселена. Ще вземе и да се засели там. От това храната ми ще намалее. Не стига, че съм станал нещо като вегетарианец по разбиранията на вида ми, ама и храната да ми намалее, това няма да го допусна. Затова искам да се разбера с Хелиопония, да спрат да пътуват между Вселените. Искам да е по мирен начин, но си признавам, че още нямам план как да стане това.
Съдържание с линкове: КЛИК
Автор: jasmin
Няма коментари:
Публикуване на коментар