Пияницата и Свободата

Имало едно време един пияница. От край време пиел, докато светът не станел троен. И като стане светът троен, пияницата се чувствал не само свободен, но и почвало да му се лудее, за да почете Свободата. Яхвал своя кон вихрогон и се засилвал из селото. 

Пък хората в селото били слабоумни. Колкото и да умирали, бутани и прегазвани от коня заради пияницата, те не реквали да го спрат. 

Защото ги било страх, че утре някой и на тях ще забрани да пият и да бутат и газят околните им с конете си. И Свободата ще си тръгне от тях. 

Животът нямал стойност- дали ще умират деца, бременни жени, старци, в селото не реагирали. Казвали така: "това само цифри, а пък от началото на времето и без туй се мре и все от нещо трябва да се умира". 

За слабоумните това било логика и ум. И не реквали да спрат Смъртта, нищо, че можели. Защото, нали тъй, Свободата им била важна. А Свободата, като си вземела своя кървав курбан от селото, се прибирала дома си да пие и тя едно. Сваляла си качулката. А под нея лъсвало зловещо ухиленото лице на Свободията.

Автор: jasmin (и не забравяйте да ме указвате като автор, ако ме копирате- държа си на авторските права)