Това е моя авторска безплатна книга. Всички авторски права са запазени! Ако копирате, указвайте ме като автор и давайте линк към https://nov-tvorec.blogspot.com/ !
Съдържание на книгата с линкове: КЛИК
Част 5
Икия
- Аха, точно така, да. Идваме при Шефа ти. Вече говорих с него и той ни
очаква. - каза за всеобщо учудване Ураган. При това изглежда беше прав,
защото сякаш от нищото, изведнъж, плъзгайки се като змия на четирите си
пипала, се появи още по-едър представител на октоподения вид и доста
приятелски впи свободните си четири пипала в Ураган, сякаш бяха стари
познати. А може и да бяха точно такива.
- Ураган, приятелю,
благодаря ти, че откликна с такава скорост на молбата ми! Проблемът е
неотложен, а ти винаги намираш точните решения! - започна Шефът. После
изгледа жената с преценяващ поглед.
- Ти сигурно си Диана. Аз съм
Велор, Шефът тук. - представи се кратко. След това реши, че е ред да
притисне с пипалата си и Диана, която не беше особено очарована на
жеста.
- Шеф на какво, на портала ли? - полюбопитства Диана.
- На портала и на онази държава ето там. - информира я Велор, сочейки към града. - А сега трябва да побързаме. Превозът ми ни очаква, проблемът - също!
"Превозът" се оказа още един портал, този път, светещ в лимонено жълто, който се отвори точно пред тях. Водеше директно към нещо, което приличаше на огромна заседателна зала, която беше пуста.
- Велор, разкажи отново какъв е проблемът. Така и Диана ще може да се включи в решаването му. - помоли Ураган.
- Добре. - подхвана с тъжен тон Велор - Ето какъв е проблемът, ведно с предисторията. Някога, много отдавна назад във времето, моят вид живееше на планетата Икия, която вие сега наричате Марс. Да, Диана, бяхме съседи с вас. Тогава времената бяха други. На Икия имаше океани с вода, в които живеехме, а не като тук. И ние бяхме други. Не ценяхме планетата си. Може би защото си въобразявахме, че живеем сред изобилие, което не може просто така да изчезне.
Ние се развивахме, технологиите ни позволяваха да пътуваме много из космоса. Идвали сме и при вас, но вие бяхте тогава много неразвити и скучни. Едва се научихте да строите пирамиди. И кой знае защо вместо този тип стабилна архитектура, която издържа с векове, се хвърляхте да строите грозни кутийки. Но това няма значение.
Мислехме, че изобилието е невъзможно да изчезне, защото бяхме овладели технология, която ни позволяваше да управляваме атомите и да правим от тях всичко, което си поискаме. Примерно, ако искаш храна, то няма нужда да я отглеждаш, а само трябва да си хванеш нужното количество от околните атоми, да ги трансформираш и след секунда ще имаш храна, даже ще изглежда сготвена, ако и да не е готвена всъщност. Ние можехме да си направим всичко, което въображението ни успееше да си представи. В началото изглеждаше удобно и перфектно. Реши почти всичките ни проблеми и изглеждаше, че ни прави щастливи, защото всеки може да има всичко. Но скоро се оказа, че когато милиарди от населението хващат постоянно атоми и ги трансформират, това е проблем, понеже желанията им са неограничени, но физичните закони не се променят.
- Шеф на какво, на портала ли? - полюбопитства Диана.
- На портала и на онази държава ето там. - информира я Велор, сочейки към града. - А сега трябва да побързаме. Превозът ми ни очаква, проблемът - също!
"Превозът" се оказа още един портал, този път, светещ в лимонено жълто, който се отвори точно пред тях. Водеше директно към нещо, което приличаше на огромна заседателна зала, която беше пуста.
- Велор, разкажи отново какъв е проблемът. Така и Диана ще може да се включи в решаването му. - помоли Ураган.
- Добре. - подхвана с тъжен тон Велор - Ето какъв е проблемът, ведно с предисторията. Някога, много отдавна назад във времето, моят вид живееше на планетата Икия, която вие сега наричате Марс. Да, Диана, бяхме съседи с вас. Тогава времената бяха други. На Икия имаше океани с вода, в които живеехме, а не като тук. И ние бяхме други. Не ценяхме планетата си. Може би защото си въобразявахме, че живеем сред изобилие, което не може просто така да изчезне.
Ние се развивахме, технологиите ни позволяваха да пътуваме много из космоса. Идвали сме и при вас, но вие бяхте тогава много неразвити и скучни. Едва се научихте да строите пирамиди. И кой знае защо вместо този тип стабилна архитектура, която издържа с векове, се хвърляхте да строите грозни кутийки. Но това няма значение.
Мислехме, че изобилието е невъзможно да изчезне, защото бяхме овладели технология, която ни позволяваше да управляваме атомите и да правим от тях всичко, което си поискаме. Примерно, ако искаш храна, то няма нужда да я отглеждаш, а само трябва да си хванеш нужното количество от околните атоми, да ги трансформираш и след секунда ще имаш храна, даже ще изглежда сготвена, ако и да не е готвена всъщност. Ние можехме да си направим всичко, което въображението ни успееше да си представи. В началото изглеждаше удобно и перфектно. Реши почти всичките ни проблеми и изглеждаше, че ни прави щастливи, защото всеки може да има всичко. Но скоро се оказа, че когато милиарди от населението хващат постоянно атоми и ги трансформират, това е проблем, понеже желанията им са неограничени, но физичните закони не се променят.
От един момент насетне учените ни биеха тревога как
безогледното трансформиране руши планетата ни, но нямаше кой да ги чуе.
Мнозина не го повярваха, мислейки си наивно, че това е или някаква
фалшива новина, или пък поредният опит на някой да блесне с нещо
стряскащо. Но се оказа истина. Попаднахме в огромна криза. Планетата ни
стана на пустиня. Повечето умряха, а малкото оцелели се преадаптирахме и
се преместихме да живеем тук, като нарекохме новия си дом с името на
стария такъв. Скрихме се, за да не предизвикваме интерес и други видове
да се окаже, че научават за нашата технология, която решихме да погребем
и забравим. И поне до скоро си мислех, че сме приключили с нея и че
никой вече не може да я притежава. Скоро обаче се случиха събития, които
ме накараха да се съмнявам, че това наистина е така. Такъв е и
проблемът. Изобщо не желая да се повтори отново същата история от стария
ни дом и с новия ни.
Автор: jasmin
Съдържание на книгата с линкове: КЛИК
Няма коментари:
Публикуване на коментар